проект на Красимир Терзиев & Цветелина Христова
фотография & монтаж: Красимир Терзиев
глас зад кадър: Шарлът Смит (английски); Надежда Московска (български)
звукозапис: Студио Zero Project; Камен Старчев
Копродукция галерия Доза
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален Фонд Култура
С подкрепата на Университета на Саутхемптън, Winchester School of Art
Сниман в изоставения аквапарк Бачиново през 2023
Специални благодарности на Борис Мисирков, Томас Кнойбюлер, Рене Беекман, Иван Димитров
трейлър, 2:37 мин, HD 1080, звук
Синопсис
Между 1945 и 1989 г. Народна република България изгражда нови пространства за труд и отдих с решимостта за бъдеще, което никога не се материализира.
Аквапарк Бачиново e едно от тези пространства. С падането на комунизма през 1989 г. той става част от трансформацията на имуществени отношения в постсоциалистическа България. През 2005 г. общината сключва 30-годишен договор за концесия с частна фирма. Този договор захранва мечтите за просперитет и потоци от капитали. В действителност концесията действа по друга логика, където се печели от загуби и разпад.
През 2017 г. паркът е затворен. В рамките на 12 години задълженията за ремонт, инвестиции и свободен достъп са служили като средство за натрупване на глоби, нарастващи експоненциално всяка година.
Пет години по-късно, след провалената концесия, паркът все още изглежда така, като че ли е изоставен вчера в паническо бягство от непознат катаклизъм, оставяйки всичко зад себе си, разпръснато наоколо.
В архитектурната среда на споделения ни живот мимолетното ни настояще се изписва като стенографски бележки върху материалността на бетона, стоманата, тухлите и стъклото. Сградите са бетонната плът на споделения разказ за съжителство, по която проследяваме следите оставени от хода на времето; по която разчитаме знаците, че времето съществува и отминава назад. Сега, когато тази подредена темпоралност на функционалността е преустановена, времето полепва по стените като кал - тежко и инертно. Бетонният под се пренарежда при всяка стъпка, изписвайки всички възможни времена, всеки спомен от всяко място и време, всички спомени за удоволствие и забрава.
36 фотографии, вариращи размери, пигментен печат в/у 350 г. хартия
Режисьорска експликация
Подходът в този есеистичен филм е двоен. Традиционно в правенето на филми изображението се движи с движението на камерата. Тук се опитваме да постигнем движение вътре в иначе неподвижното изображение по два начина, предизвиквайки стабилността на опозицията между неподвижни изображения (фотография) и движещи се изображения (филм). Ние правим това, първо, като непрекъснато модифицираме свойствата на цифровото изображение: неговия нюанс и наситеност; и второ, като разтегляме до крайност момента на преход между две изображения, създавайки дезориентиращи, постоянни мутации в изображението, където всеки кадър винаги е в преход между две отделни изображения. Тази визуална техника корелира с разказа, който се фокусира върху нестабилността на прехода и мутациите на реалността, времето и пространството. Гласът зад кадър е в режим "поток на съзнанието" между регистрирането на субективни преживявания и предоставянето на оскъдна представа за пространствената градска среда, която е субект и обект на филма. Място, което излъчва меланхолията на един безкраен преходен период между идеологически воден етатизъм и разрушителни неолиберални грабежи.
Биографии
Красимир Терзиев е интердисциплинарен художник, чиято работа обхваща различни медии, като видео/филм, фотография, живопис/рисунка и текст, поставяйки под въпрос границите между реалност и фикция, като същевременно изследва разнородните преходи и напрежения между глобализирания свят, доминиран от поразителното многообразие от символични изображения, и неговите материални основи в технологичния, физически и човешки “хардуер".
Терзиев има докторска степен по Културната антропология от Софийския университет (2012 г.) и магистърска степен по живопис от Националната художествена академия, София (1997). През 2011 получава Наградата за съвременно българско изкуство „Unlimited“, а през 2007 - Наградата на Гауденц Руф за ново българско изкуство.
Творбите му са част от колекциите на Centre Pompidou/MNAM, Париж; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija Любляна; Art Collection Telekom, Бон; Софийска градска художествена галерия, София; Kunstsammlung Hypovereinsbank, Мюнхен; и др. Терзиев е бил на резиденции в Donumenta, Регенсбург; KulturKontakt, Виена; Akademie Schloss Solitude, Щутгарт; Visual Seminar, София; Artslink, Ню Йорк.
Цветелина Христова е преподавател в Университета на Саутхемптън и афилииран изследовател в Western Sydney University. Тя притежава докторска степен по културология от Western Sydney University (2021), магистърска степен по културна антропология от Софийския университет (2013) и магистърска степен по средновековни изследвания от Central European University (2006).
Цветелина работи по теми, които анализират политическите ефекти на цифровите технологии през призмата на марксистките изследвания, социални изследвания на науката и технологиите и политическите науки. Публикувала е в международни списания като Big Data and Society, International Journal of Communication, AI & Society, серията Theory on Demand на Institute of Network Cultures, както и в академични и политически списания в Източна Европа. В момента тя прави изследвания върху пресечната точка на темпоралността и визуалността в стандартите за темпоралност в дигиталните мрежи.
